Шеф в Ботев: Най-голямата сила на клуба са младите състезатели
е новият отбор управител на Ботев (Пловдив). 34-годишният бранител до неотдавна бе част от тима на „ канарчетата “, спечелил бронзовите медали и присъединяване в Лига на конференциите. Юношата на „ Академия Литекс “ е част от Ботев от 2013 година с малко спиране, в което бе част от гръцкия Етникос. С жълто-черния екип Филипов има малко под 200 мача.
Г-н Филипов, това е първият Ви сезон след преустановяване на спортната кариера. Свикнахте ли към този момент с новата позиция отвън терена?
Здравейте на Вас и на Вашите читатели. Измина към този момент над половин година, откогато получих предлагането на клуба, който обичам, което за мен е огромна чест и отговорност – да работя тук. Бих желал да употребявам момента и да изкажа благодарността си към всеки човек, който е бил обвързван с мен по пътя ми до в този момент, през цялата ми футболна кариера траяла над 24 години, от които 15 години в професионалния футбол. На всеки един треньор, съотборник, лекар, физиотерапевт, хазаин, служащ.
За мен беше наслаждение да работя и разделяме една съблекалня, споделяйки всички тези страсти с помощта на футбола. Благодаря на цялото управление за гласуваното доверие, в частност и на господин Валентич, предлагайки ми пост в клуба. За мен това значи доста. Ще работя със същия професионализъм и отговорност, както до в този момент. Няма да ви отчайвам. Смятам, че привикнах.
В началото беше много мъчно. Когато правиш нещо, което обичаш през целия си умишлен живот, и идва моментът за смяна, е шокиращо. Без помощта на всеки един от клубния офис нямаше да мога да се оправя. Започвам от дамите: Таня Чалъкова, Гергана Грозева, Надежда Ничева, Анна Теллиева, Лин Шадфан, продължавайки през Герман Чистяков, Асен Караславов и особено Тодор Благов, който ми даде старта. Благодаря ви.
Бихте ли разказали по-подробно за актуалните си функционалности и отговорности?
Заемам позицията на тийм управител, като имам следните отговорности: отговорност за връзка на първия тим с офиса на клуба, съгласуване на логистиката на подготвителния развой на тима по време на спортен интервал или подготвителни лагери, обмисляне и образуване на отборни пътувания, инспекции на хотели и резервации за посещение и подготвителни лагери, надзор върху документите на играчите и треньорите, съдействие при разкриване на банкови сметки, гарантиране, че играчи и треньори съблюдават вътрешния устав на клуба и разпоредбите по време на мачове, регистрация на играчи и треньори, отговорност за съдействие и връзка с служащите за поддръжка на футболните стадиони, организация и отговорност за изявленията на играчи и треньори, правене на описи, показване на клуба и тима на публични събития, разрешаване на битови проблеми.
Кое е най-голямото предизвикателство за Вас в новата роля?
Предизвикателство е, че си виновен за целия тим, с всяко едно настрана звено, обвързвано с него – треньори, играчи, щаб, кухня, служащи. Както и всекидневната ангажираност, динамичност и отговорност при взимането на решения. А задачата ми е да направя по този начин, че всички те да са удовлетворени от резултата, като приоритет са, несъмнено, футболистите.
А по какъв начин Ви одобряват момчетата от тима, с които до неотдавна бяхте съотборници?
Смятам, че ме одобряват добре. Отношението ми към тях е професионално, само че в това време изпитвам и сантименти към тях. Надявам се те да са удовлетворени от това, което правя, тъй като тяхното мнение е доста значимо за мен.
Каква е атмосферата в съблекалнята след тежкия и не изключително сполучлив полусезон?
Винаги когато тимът не върви, е обикновено атмосферата да не е същата, както когато отборът е в напредък. В момента всички са доста стимулирани след идването на новия треньор Бруно Балтазар и неговия щаб. Трудят се ежедневно и са подготвени да покажат, че имат качества и опция да реализират подобра позиция в шампионата.
Къде смятате, че е най-голямата мощ на този тим и какви са съгласно Вас реалистичните цели за края на шампионата?
Смятам, че най-голямата мощ сега са младите състезатели, които имат качества и капацитет и благодарение на по-опитните в тима ще заиграят по този начин, че след малко време ще могат да преобладават над съвсем всички тимове в лигата. Реалистични цели – ще разберем скоро.
Имате 175 мача за Ботев Пловдив, а това е внушително число. Как се стигна до идването Ви в Ботев и кои от всички тези мачове са най-важни и незабравими за Вас?
Всъщност имам 187 мача за Ботев Пловдив и 11 мача за втория тим в “Б “ група – общо 198 мача. Това ми носи същинска горделивост. Бях играч на Славия, когато през 2013 година получих позвъняване първо от Йордан Петков, тогавашен асистент треньор на белите. Каза ми, че от Ботев се интересуват от мен и последва диалог със Станимир Стоилов. Бях извънредно поласкан от интереса на Ботев към мен.
Още до момента в който разговарях с господин Стоилов, знаех към този момент къде ще продължа кариерата си. За мен той и са най-добрите български треньори, с които съм работил. Най-пресни са ми моментите от последното ми състезание, достигайки бронзовите медали за първи път от 1995 година. Всеки един мач за мен е привилегия и беше благополучие и горделивост, без значение дали беше формален мач, другарска среща, та даже и подготовка. За мен беше чест да нося и пазя името и емблемата на клуба.
От спортно семейство сте, по какъв начин се насочихте към футбола? Спомняте ли си някоя забавна история обвързвана с първите ви стъпки?
Да, по този начин е. Цялото семейство сме спортисти, даже и синът ми стартира тренировки във футболното учебно заведение на Ботев. Бог да ги елементарни дядо ми, татко ми и чичо ми бяха спортисти. Чичо ми Венцислав Филипов е бил един от водещите голмайстори на тогавашния тим в Ловеч – Лекс.
Любовта към спорта наследих от татко ми, който беше хандбалист. А през 1991 година бива определен за голмайстор на Балканите. Аз и брат ми израснахме в хандбалната зала, футболните стадиони, учебни заведения и улици, където ритахме топка през целия ден от заран до вечер. На 8-годишна възраст започнах да упражнявам хандбал, само че на 10 години споделих на татко ми, че желая да ме запише да спортувам футбол. Тук е момента да благодаря на моите родители за всичко, което са създали за мен, напъните, свързани с това аз да не бъда лишен от нищо, било то и от футболни обувки.
А какви са персоналните Ви упоритости – в каква посока планирате да се развивате професионално отсега нататък?
Личните ми упоритости са високи – като за начало желая да завърша висше обучение, което прекъснах и не съумях да завърша заради кариерата ми като футболист. Винаги с каквото и да се захвана, се пробвам то да бъде професионално и добре свършено. Много се надявам и стараем както аз, по този начин и брачната половинка ми, да бъдем образец за нашия наследник, да оказва помощ на хората, и да разбере, че всичко, което вършиш с труд, обич и отдаденост, един ден се възнаграждава.
Интервюто е на Бюлетин „ Канарче “ – издание на Сдружение ПФК Ботев
Г-н Филипов, това е първият Ви сезон след преустановяване на спортната кариера. Свикнахте ли към този момент с новата позиция отвън терена?
Здравейте на Вас и на Вашите читатели. Измина към този момент над половин година, откогато получих предлагането на клуба, който обичам, което за мен е огромна чест и отговорност – да работя тук. Бих желал да употребявам момента и да изкажа благодарността си към всеки човек, който е бил обвързван с мен по пътя ми до в този момент, през цялата ми футболна кариера траяла над 24 години, от които 15 години в професионалния футбол. На всеки един треньор, съотборник, лекар, физиотерапевт, хазаин, служащ.
За мен беше наслаждение да работя и разделяме една съблекалня, споделяйки всички тези страсти с помощта на футбола. Благодаря на цялото управление за гласуваното доверие, в частност и на господин Валентич, предлагайки ми пост в клуба. За мен това значи доста. Ще работя със същия професионализъм и отговорност, както до в този момент. Няма да ви отчайвам. Смятам, че привикнах.
В началото беше много мъчно. Когато правиш нещо, което обичаш през целия си умишлен живот, и идва моментът за смяна, е шокиращо. Без помощта на всеки един от клубния офис нямаше да мога да се оправя. Започвам от дамите: Таня Чалъкова, Гергана Грозева, Надежда Ничева, Анна Теллиева, Лин Шадфан, продължавайки през Герман Чистяков, Асен Караславов и особено Тодор Благов, който ми даде старта. Благодаря ви.
Бихте ли разказали по-подробно за актуалните си функционалности и отговорности?
Заемам позицията на тийм управител, като имам следните отговорности: отговорност за връзка на първия тим с офиса на клуба, съгласуване на логистиката на подготвителния развой на тима по време на спортен интервал или подготвителни лагери, обмисляне и образуване на отборни пътувания, инспекции на хотели и резервации за посещение и подготвителни лагери, надзор върху документите на играчите и треньорите, съдействие при разкриване на банкови сметки, гарантиране, че играчи и треньори съблюдават вътрешния устав на клуба и разпоредбите по време на мачове, регистрация на играчи и треньори, отговорност за съдействие и връзка с служащите за поддръжка на футболните стадиони, организация и отговорност за изявленията на играчи и треньори, правене на описи, показване на клуба и тима на публични събития, разрешаване на битови проблеми.
Кое е най-голямото предизвикателство за Вас в новата роля?
Предизвикателство е, че си виновен за целия тим, с всяко едно настрана звено, обвързвано с него – треньори, играчи, щаб, кухня, служащи. Както и всекидневната ангажираност, динамичност и отговорност при взимането на решения. А задачата ми е да направя по този начин, че всички те да са удовлетворени от резултата, като приоритет са, несъмнено, футболистите.
А по какъв начин Ви одобряват момчетата от тима, с които до неотдавна бяхте съотборници?
Смятам, че ме одобряват добре. Отношението ми към тях е професионално, само че в това време изпитвам и сантименти към тях. Надявам се те да са удовлетворени от това, което правя, тъй като тяхното мнение е доста значимо за мен.
Каква е атмосферата в съблекалнята след тежкия и не изключително сполучлив полусезон?
Винаги когато тимът не върви, е обикновено атмосферата да не е същата, както когато отборът е в напредък. В момента всички са доста стимулирани след идването на новия треньор Бруно Балтазар и неговия щаб. Трудят се ежедневно и са подготвени да покажат, че имат качества и опция да реализират подобра позиция в шампионата.
Къде смятате, че е най-голямата мощ на този тим и какви са съгласно Вас реалистичните цели за края на шампионата?
Смятам, че най-голямата мощ сега са младите състезатели, които имат качества и капацитет и благодарение на по-опитните в тима ще заиграят по този начин, че след малко време ще могат да преобладават над съвсем всички тимове в лигата. Реалистични цели – ще разберем скоро.
Имате 175 мача за Ботев Пловдив, а това е внушително число. Как се стигна до идването Ви в Ботев и кои от всички тези мачове са най-важни и незабравими за Вас?
Всъщност имам 187 мача за Ботев Пловдив и 11 мача за втория тим в “Б “ група – общо 198 мача. Това ми носи същинска горделивост. Бях играч на Славия, когато през 2013 година получих позвъняване първо от Йордан Петков, тогавашен асистент треньор на белите. Каза ми, че от Ботев се интересуват от мен и последва диалог със Станимир Стоилов. Бях извънредно поласкан от интереса на Ботев към мен.
Още до момента в който разговарях с господин Стоилов, знаех към този момент къде ще продължа кариерата си. За мен той и са най-добрите български треньори, с които съм работил. Най-пресни са ми моментите от последното ми състезание, достигайки бронзовите медали за първи път от 1995 година. Всеки един мач за мен е привилегия и беше благополучие и горделивост, без значение дали беше формален мач, другарска среща, та даже и подготовка. За мен беше чест да нося и пазя името и емблемата на клуба.
От спортно семейство сте, по какъв начин се насочихте към футбола? Спомняте ли си някоя забавна история обвързвана с първите ви стъпки?
Да, по този начин е. Цялото семейство сме спортисти, даже и синът ми стартира тренировки във футболното учебно заведение на Ботев. Бог да ги елементарни дядо ми, татко ми и чичо ми бяха спортисти. Чичо ми Венцислав Филипов е бил един от водещите голмайстори на тогавашния тим в Ловеч – Лекс.
Любовта към спорта наследих от татко ми, който беше хандбалист. А през 1991 година бива определен за голмайстор на Балканите. Аз и брат ми израснахме в хандбалната зала, футболните стадиони, учебни заведения и улици, където ритахме топка през целия ден от заран до вечер. На 8-годишна възраст започнах да упражнявам хандбал, само че на 10 години споделих на татко ми, че желая да ме запише да спортувам футбол. Тук е момента да благодаря на моите родители за всичко, което са създали за мен, напъните, свързани с това аз да не бъда лишен от нищо, било то и от футболни обувки.
А какви са персоналните Ви упоритости – в каква посока планирате да се развивате професионално отсега нататък?
Личните ми упоритости са високи – като за начало желая да завърша висше обучение, което прекъснах и не съумях да завърша заради кариерата ми като футболист. Винаги с каквото и да се захвана, се пробвам то да бъде професионално и добре свършено. Много се надявам и стараем както аз, по този начин и брачната половинка ми, да бъдем образец за нашия наследник, да оказва помощ на хората, и да разбере, че всичко, което вършиш с труд, обич и отдаденост, един ден се възнаграждава.
Интервюто е на Бюлетин „ Канарче “ – издание на Сдружение ПФК Ботев
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ